Кой е Драган Цанков?

Драган Цанков  е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г. и осми министър-председател на България от 19 септемвр

Драган Цанков  е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г. и осми министър-председател на България от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г.

Той е роден в Свищов на 9 ноември 1828 година , в семейството на богат търговец. Живее в  епохата на българското Възраждане, когато българите, живеещи вече над четири века под османско владичество, постепенно се превръщат в нация и скоро ще поискат своя независима и демократична държава.

Към средата на 19-и век нашите предшественици развиват национално образование, книжовност, печат. Драган Цанков се включва във всичко това след учението си в Свищов, Габрово, Одеса, Киев, Виена. Учителства в различни градове, съставя учебни помагала. Открива печатница в родния си град, която през 1855 г. пренася в Цариград. Там издава вестник “България”.

В края на 1856 г. Драган Цанков е инициатор за създаването и пръв председател на "Община на българската книжнина", която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество.

На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание "Български книжици", изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция. След като в редакционната политика на списанието надделяват идеите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се оттегля и създава вестник "България" , чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството. През 1861 г. участва в посещението при папа Пий IX в Рим, при което архимандрит Йосиф Соколски е обявен за епископ.

След неуспеха на унията през 1863 г. Цанков се завръща в Свищов и става чиновник в османската администрация. По-късно е учител и съдия в Русе  и помощник-управител на Нишкия  и Видинския  санджак. През следващите години е учител в Цариград. През 1876-1877 г., заедно с Марко Балабанов, е натоварен от Българската екзархия да пътува в Европа, за да информира общественото мнение за положението на българите след Априлското въстание.

След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. Ярък радетел на конституционализма.. Противопоставя се на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.

 Режимът на пълномощията е оглавяван от княз Александър Батанберг   репресивен режим в България, установен с държавен преврат от 27 април 1881 година. По време на този режим  Конституцията е отменена и в страната действат военновременни закони.

От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява Търновската конституция , тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на Либералната партия,   която е основен идеолог на Конституцията.

След възстановяването на Търновската конституция през септември 1883 година, князът възлага формиранетоа на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството някои  дейци и на Консервативната партия.

Този акт предизвиква острото недоволство на т.нар. "непримирими" либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба. През лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на Александър I Батенберг,  Драган Цанков е сред авторите на т.нар. "махзар" - молба до формалния сюзерен на България - турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.

През 1886 г.  Драган Цанков емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. През 1897 г., поради напредналата си възраст, отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев, който през 1899 г. преименува партията в Прогресивнолиберална. По време на самостоятелното управление на тази партия /1901 - 1903/ , Драган Цанков е председател на Народното събрание. След като партията минава в опозиция, той  се оттегля от политическия живот. Автор: Албена Иванова